„РАССТРЕЛ”
Владимир Владимирович Набоков (1899-1977 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
РАЗСТРЕЛ
Витаят нощи: щом си лягам,
в Русия връща ме сънят –
и ето, водят ме в оврага,
където чака бърза смърт.
Събуждам се сред мрак, на стола
часовник и кибрит лежат,
следи ме втренченото дуло
на светещия циферблат.
С ръце закривам гръд и шия –
че ей сега ще гръмне гръм,
не смея поглед да отбия
от бледия мъждукащ сън.
Съзнанието вцепенено
тиктака до часовник див,
в изгнание благословено
закрилян, пак се чувствам жив.
Но как сърцето иска смело
сънят наяве да блести:
звезди, Русия, пред разстрела
в овраг черьомуха цъфти!
Ударения
РАЗСТРЕЛ
ВитАят нОшти: штОм си лЯгам,
в РусИя врЪшта ме сънЯт –
и Ето, вОдят ме в оврАга,
къдЕто чАка бЪрза смЪрт.
СъбУждам се сред мрАк, на стОла
часОвник и кибрИт лежАт,
следИ ме втрЕнченото дУло
на свЕтештия циферблАт.
С ръцЕ закрИвам грЪд и шИя –
че Ей сегА ще грЪмне грЪм,
не смЕя пОглед да отбИя
от блЕдия мъждУкашт сЪн.
СъзнАнието вцепенЕно
тиктАка до часОвник дИв,
в изгнАние благословЕно
закрИлян, пАк се чУвствам жИв.
Но кАк сърцЕто Иска смЕло
сънЯт наЯве да блестИ:
звездИ, РусИя, пред разстрЕла
в оврАг черьОмуха цъфтИ!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Набоков
РАССТРЕЛ
Бывают ночи: только лягу,
в Россию поплывет кровать,
и вот ведут меня к оврагу,
ведут к оврагу убивать.
Проснусь, и в темноте, со стула,
где спички и часы лежат,
в глаза, как пристальное дуло,
глядит горящий циферблат.
Закрыв руками грудь и шею, –
вот-вот сейчас пальнет в меня –
я взгляда отвести не смею
от круга тусклого огня.
Оцепенелого сознанья
коснется тиканье часов,
благополучного изгнанья
я снова чувствую покров.
Но сердце, как бы ты хотело,
чтоб это вправду было так:
Россия, звезды, ночь расстрела
и весь в черемухе овраг!
1927 г., Берлин
---------------
Руският писател и поет Владимир Набоков (Владимир Владимирович Набоков) е роден на 10/22 април 1899 г. в Санкт Петербург. Първата си стихосбирка издава през 1916 г. През 1917 г. семейството му бяга от Русия. Живее в Германия, Англия, Франция, от 1945 г. е американски гражданин. Професор е по европейска и руска литература. Автор е на десетки книги с поезия и проза, между които „Машенька” (1926 г.), „Король, дама, валет” (1927 г.), „Защита Лужина” (1929 г.), „Соглядатай” (1930 г.), „Подвиг” (1932 г.), „Камера обскура” (1932 г.), „Отчаяние” (1936 г.), „Приглашение на казнь” (1938 г.), „Дар” (1938 г.), „Другие берега” (1954 г.), „Лолита” (1955 г.) и мн. др. Пише творбите си на руски и на английски език. Умира на 2 юли 1977 г. в Монтрьо, Швейцария.